Що за училище сте вие? Модерно!

The server spawn location

Не може да сте останали встрани от Майнкрафт манията. Ако не друго, то поне някой около вас се е похвалил, какво е построил или какво е видял.
От известно време узряваше идеята да направим сървър с достъп само за учениците от занятията по роботика и тази априлска ваканция ще я реализираме!
Всички заинтересувани да ни пишат на имейл mc (at) robopartans.com, или да попълнят формата, тъй като ще се влиза само след покана.

Започваме внимателно – само един свят в режим оцеляване.
Тъй като в играта няма мисии, ви поставяме три цели:

• Направете си град
• “Build a castle in the sky”
• Победете дракона

За да има контрол на достъпа и личната собственост, на сървъра работят следните plugin-и:

• Grief prevention
  Най-важна команда – “/trust <име_на_играч>” за да дадете достъп на приятел(и) на ваша територия
  Инстументи – желязна лопата и дървена пръчка
  
  
  




• Login security

Най-важни команди – “/setpass <вашата парола>” и “/login <вашата парола>”

Внимание: паролите се виждат на екрана, така че не използвайте пароли, които използвате и за други услуги.

Планираме в бъдеще да отворим и свят за свободно строене с ежемесечни награди в областите:

• Най-добра сграда
• Най-добра скулптура
• Най-добра машина
• Свободен стил (за неща извън трите категории по-горе)

Смятаме да даваме награди и на ученици написали собствен mod или plugin за играта.

Ще ви държим информирани, всяко нещо с времето си.

Снимка на Actroid-SIT от flickriver.com

Actroid-SIT, човекоподобният робот на японската фирма Kokoro, не беше особено популярен доскоро, основно защото друг хуманоид – Geminoid F, който е точно копие на жена, го засенчваше. Geminoid F обаче е робот, който трябва да се контролира, докато Actroid-SIT функционира самостоятелно, говори и прави жестове при общуването си с хората. Всъщност, учените наскоро демонстрираха как подобренията в поведението на Actroid-SIT го правят, или по-скоро я правят да изглежда по-умна и да се изразява по-умело в сравнение със „средностатистическия“ Андроид.

Actroid-SIT вече може да установява контакт с очи и да жестикулира в посока на човека, с когото се опитва да говори, успявайки по този начин умело да се справи с тълпа от хора. За да развият новото поведение, учени от Научно-технологичния институт в Нара изследвали как отделни личности и групи от хора взаимодействат с робота. На базата на тези наблюдения те се фокусирали върху две нови качества, наречени “interruptibility” (възможност да понася намеса, прекъсване) и „motion parameterization” (параметризация на движението). Създателите на робота се надяват, че тези две иновации ще спомогнат за подобряването на взаимоотношенията робот-човек.

Първото нововъведение позволява на Actroid-SIT да „се оправя“ с прекъсванията по елегантен начин. В своите експерименти, свързани с взаимоотношенията робот-човек, учените забелязали, че прекъсванията съставляват 26% от общуването. Например, хората сменят темата или дават думата на друг от присъстващите. Проблемът бил, че до скоро, въпреки тези прекъсвания, роботът необезпокоявано продължавал докато не си каже репликите. Изключително неелегантно общуване!

С новата „възможност да понася намеса“, роботът може веднага да спре да говори по досегашната тема и елегантно да започне нов отговор. Тези няколко секунди, които се пестят по този начин, наистина са от значение – сега, когато роботът е податлив на смяна на темата, хората общуват с него значително по-дълго.

Освен това, учените експериментирали с Actroid-SIT във връзка с така наречената „параметризация на движението“. Това означава, че нейните 18 жеста (посочване, помахване) се адаптират към местоположението на събеседника и по този начин той има чувството, че роботът наистина му обръща внимание.

С други думи, въпреки че разговорът с Actroid-SIT е все още далеч от естественото общуване, учените смятат, че тези подобрения са довели до положителен резултат в поведението на робота и огромна разлика що се отнася до начина, по който хората го възприемат. Участници в експериментите характеризирали Андроида като приятелски настроен, чувствителен, разумен и топъл, особено при използването на новата система за жестикулация, която е сравнена с човешката.

Нека си припомним, че когато Actroid, или по-скоро прототипът ѝ, се появи преди около десет години, много от специалистите и любителите в света на роботиката го приеха с недоверие и съмнения. Обяснимо защо – роботът реагираше с неестествени, но изключително точни и премерени движения по време на взаимодействието си с живи същества. Първата работа, на която беше тестван, беше да наблюдава реакциите на пациенти в болници, а коментари в интернет форумите бяха, че роботът ще се превърне в средство за легална евтаназия. Можем само да се надяваме, че докъдето и да стигне развитието на Actroid-SIT, той ще бъде използван за легални и морални цели и няма да отнеме от спокойния ни сън в името на върхови постижения в техниката.

Явно си има причина бисквитите Орео да съществуват в настоящата си форма – те са внимателно формулирана комбинация от точно количество бисквита и точно количество от крем. Но това явно не е достатъчно за хората, защото хората не сме с всичкия си и вместо да си купим шоколадови бисквити и глазура, вместо това предпочитаме да разделим бисквитите Орео и да разделим крема от бисквитата по трудния начин. Дори имаме тенденция действията ни да граничат с абсурдност, като последният израз на това е включването на роботът-иконом HERB в процедурата.

Концепцията на домашния иконом HERB е изключително практична и набляга на създаването на робот, който да помогне за преодоляването на нарастващите цени на здравеопазването и грижата за болни хора, наложени от един от сериозните проблеми на човечеството – застаряването на населението. HERB трябва да замести кучетата-водачи, маймуните-помощници и другите специализирани в грижата за болни хора животни. Неговите преимущества ще са, че той няма да има нужда от специална грижа, оптимизирано място в дома ви, скъпа храна, ветеринар и други подобни грижи, свързани с животните.

Роботите-помощници, които съществуват в момента, са специализирани в извършването на определена дейност – миене на чинии, почистване, вдигане на тежки предмети и т.н. Идеята на разработчиците на HERB е домашният иконом да може да извършва различни сложни дейности достатъчно бързо, за да не изнервя човека, за когото работи. Роботът трябва да е изключително прецизен и надежден, защото вероятно в бъдеще ще се ползва от хора, които имат нужда от сигурност и подкрепа 24/7.

HERB ще може самостоятелно да се придвижва из къщата, да „вижда“ с помощта на сензори и камери, да отваря вратите, да използва сложни навигационна система и да разпознава различни обекти. Досега домашният иконом HERB е имал няколко изяви-демонстрации, в които е доказвал, че може да премества чаши от едно място на друго. Нещо повече – той може да влезе в дадено помещение, да локализира чашите, да ги вземе и да ги изхвърли в кошчето. Все още HERB се нуждае от около 25 секунди да се премести от едно място на друго в кухнята, между 15 и 13 секунди да се релокализира, 45 секунди да отвори вратата и 30 секунди да вдигне даден предмет. Времето изглежда много, но нека не забравяме, че става въпрос за робот в процес на разработка. Да не забравяме също, че тези демонстрации са се състояли преди години, а от тогава роботът е изминал много път и вече, както стана известно, може успешно да разделя бисквитки Орео.

Ако тиганът не помогне, пробвай с ножа. На хубави неща учат роботите в днешно време, нали? По-голямата част от процесът на разделяне на бисквитка Орео е самостоятелна, но роботът все още има нужда от помощ и насоки. И все пак, създателите на робота – екип от CMU, част от който е и българинът Росен Дянков, са достигнали изключително ниво на контрол и прецизност, защото роботът не натрошава бисквитата. Представете си колко натрошени бисквити Орео са изяли студентите, докато се стигне до този резултат. Може би следващото нещо, на което трябва да научат HERB, е да осигурява мляко за по-приятна консумация.

„Всяко състезание е съпътствано с истории.“ — К. Митов За този отбор такива не липсват и ще е удоволствие да ги споделя часове след като се прибрахме. Миналата година не отделих време да напиша как си прекарах на състезанието в Полша с KaSAPin40, за което съжалих щом реших да работя с отбор от Варна. Казвам се Александър и съм ментор на отбора от Варна заедно с Пламен. Събрахме ученици от различни групи по роботика от Robopartans-Варна и заедно с тях отделихме много, наистина много, от времето си в подготовка за състезанието в София. Знаех че сме нови, и без опит, но исках да се представим силно. Не бих заделил няколкостотин часа от живота си за „участие“. Най-трудното беше с проекта и там ни беше най-неизвестно. В блога на най-добрият ментор от минало състезание прочетох тезата: „проектът първи, другото после. Нека на децата да им е интересно и ще работят по проекта„ Измислихме си решение на проблем, на което можем да направим и прототип за да впечатлим всички и децата бяха супер щастливи да измислят и построят прототип от LEGO и да го съживят с програмиране. После вече ги тормозихме с измисляне на сценарии, превеждане на английски, подготовка на слайд-шоу и наизустяване на репликите до гладкост и мелодичност на изразяването. Преди състезанието бях зад граница. В петък се събудих в Берлин, сутринта бях във Виена, на обяд си бях във Варна и вечерта автобуса ме докара до София. Пламен пътува с отбора във влака и на слизане си забравили двата лаптопа за програмирането на роботите във купето. След час си ги намериха. Вечерта в хотела програмирахме до 1ч и конвертирахме по-нов клип за презентацията, който до 2ч беше в Google Documents Presentation, записахме си линк за презентацията и спахме до 6:30. Започнахме деня на състезанието със щафетно тичане на игрището на хотела и отидохме на време в залата. До първото ни изпитание програмирахме робота да решава моста и проверявахме останалите програми. Веднъж дори робота се качи и запази баланс на моста. Преди проверката на работа в екип ни подсказаха, че трябва да имаме име на робота за техническото интервю и състезателите си кръстиха робота – Хамелеон, по логото ни. Тренирахме и импровизирани отборни игри с балони. Вътрешна информация: Едната е подаване на балон в кръг от Х души, като балона се подава на всеки N-ти, където Х се дели на N с остатък за да може балона да мине през всички. Във втората трябваше балона да се задържи във въздуха като всеки играч има право на едно докосване и не може да повтаря, докато не минат всички други. Тренирахме работа в екип при всеки удобен случай, защото във времето на подготовка си личеше, че учениците не се познават и не работят като смазана машинка. Поради което влязох в залата за оценяване с опасения. Съдиите се запознаха с състезателите и историята на името на отбора и показаха задачата. „Имаме килимче със светла и тъмна страна. Всички трябва да стъпят на килимчето, което с постлано на пода със светлата си страна нагоре и без да стъпват по никакъв начин извън килимчето да го обърнат с тъмната страна нагоре. Не може да се подпирате с ръце на пода, но може ако сте залитнали да се подпрете с ръка и да се изправите.“ Имаха три минути за подготовка на стратегия и пет минути за да опитат решение. През трите минути експериментираха с играта, излязоха и щом се събраха отново на килимчето съдията им каза че петте им минути текат. Още нямам теория как може да се реши тази задача, понеже всеки опит да се прегъне килимчето води до по-малка площ, на която може да се стои стъпил. Но децата бяха много ентусиазирани, а аз мислено се поздравих за физ-зарядката сутринта. В един момент Евгени залитна да пада извън границите на килимчето. Поне двама души го сграбчиха и го задържаха да не пристъпи навън. От там нататък вече сияех, няма по-ясен сигнал за отборен дух. По думите на Евгени, щом са го върнали видял килимчето и как може да решат задачата и казал на останалите. След малко се чуха възгласи от тях, че са много близо, да запазят спокойствие и баланс и ще стане. И наистина успяха да го направят! Ментори и родители избухнахме в овации. После имаше дискусия за тази играта и по програмирането на робота. Веднъж състезателите в влязоха в противоречие по между си, а след неубеден едносричен отговор на въпрос от съдия направих такава гримаса за гърба на състезателите, че съдиите ми дадоха думата. Зададох същия въпрос с други думи с желанието да помогна на отбора да даде нов отговор. Този път убедено дадоха обратният едносричен отговор. Излязохме страшно доволни от залата. За мен едно от по-тежките изпитания мина: отборът успя да се покаже като екип и това ми стопли сърцето. Отидохме да се подготвяме за нашето тайно оръжие – представянето на проекта. (следва продължение)

От този месец до края на юни около 20 ученици от ТУЕС са при нас на стаж.

Освен на задължителното програмиране, което те усвояват в последните няколко години ние решихме да пробваме нещо още по-дръзко. Да ги подготвим и за момента, в който да предават знанията си на други хора. В този случай на по-малки ученици. Ако само част от тях в бъдеще направят поне колкото ние “предвиждам такъв живот, че само си викам дано“. Задачата, която им поставихме е всеки отбор от 3-4 да подготви поне 5 публични урока, които да качим на сайта ни за видео обучения по роботика – www.fllcasts.com. Пълната статия написана от тях можете да намерите на http://www.elsys-bg.org/blog/article/student-practice/ Очакваме.

Преди няколко часа ми се обадиха ученици играещи на сървъра със сигнал, че “Четвъртия ни етаж от вчера го няма, сякаш сървъра се е рестартирал. Сега къщата ни пак е на два етажа.” За съжаление се оказа напълно вярно – няколко часа от живота на децата инвестирани във виртуалния ни свят са били изгубени. Нямаше какво да се направи за случилото се, но предприехме действия да намалим удара в случай на бъдещ срив: Всеки ден в 6ч сутринта се прави резервно копие на света и се записва от коя дата е копието. Инцидентите е трудно да се предотвратят, но поне ще можем да върнем възможно най-скорошния запис на света. Случаят е крайно неприятен, но идва да покаже, че човек не бива да се отъждествява с постиженията си във един виртуален свят, който може да изчезне при “спиране на тока”. Което ми напомня за случая със играта RestaurantCity във Фейсбук: Играта е типичната игра от социална мрежа – влизаш периодично, събираш съставки за рецепти, разменяш съставки с приятели и разширяваш ресторанта си. Не бързайте да я търсите. Играта, и всичко около нея беше напълно изтрито през лятото на 2012. Не съм играл, но познавам хора които се чувстват ограбени от решението на собствениците на играта – отделили са от времето, може би и от парите си, и изведнъж – празен екран. Така, че играйте, забавлявайте се, но и помнете че това са пискели и винаги е добре да отделяте време и на реалния свят. Постигайте резултати, които могат да се пипнат на живо. Вашият майнкрафт администратор.

Фондацията X Prize се стреми да насърчи и подпомогне младите изобретатели по особено интересен начин – чрез състезанието Google Lunar X Prize. Награден фонд от 30 милиона щатски долара ще бъде разпределен между първите три екипа, които успешно приземят на лунната повърхност робот, който да се придвижи поне 500 метра и да изпрати видео, изображения и данни обратно на Земята.

Според официалните правила, голямата награда е на стойност 20 милиона долара. С цел да стимулират участниците към по-експедитивна работа, организаторите са регламентирали, че ако правителствен проект проведе успешно проучване на Луната (което се очаква да се случи до края на 2013 г.) преди някой от екипите да „кацне“ на повърхността ѝ, първата награда ще бъде променена на 15 милиона долара.

Вторият екип, който изпълни успешно всички задачи, ще получи 5 милиона долара. 4 милиона са предвидени за тези екипи, които изпълнят специфични задачи, като например роботите им да работят през нощта, да се придвижат повече от 5 километра, да открият вода или да се приземят успешно близо до мястото, където е кацнал Аполо или до други интересни точки от лунната повърхност. И накрая, 1 милион долара ще получи екипът, който положи най-много усилия да популяризира пъстротата и разнообразието в областта на космическите проучвания.

Крайният срок за заявяване на участие беше 31 декември 2010 г. От първоначално регистриралите се 33 екипа, 7 вече са се отказали от участие, а други са се обединили и работят заедно за постигането на крайната цел. В екипите участват учени от над 40 държави, като в най-големият от тях – Synergy Moon, са се обединили специалисти от 37 държави, нахъсани да построят най-добрия робот и да се приземят първи на Луната. Надяваме се, че ще видим това да се случи преди края на 2015 година, когато състезанието приключва, освен ако всички награди не бъдат раздадени преди този срок.

Важна точка от условията за участие в Google Lunar X Prize e над 90 процента от финансирането на екипите да идва от частни източници – клиенти, инвеститори, спонсори и дарители. Организаторите обаче насърчават участниците да търсят правителствено спонсориране, стига то да е под формата на разумно заплащате за данни и услуги, които роботът ще предостави след кацането си на Луната.

Част от целите на състезанието е да подбуди у децата и младежите интерес към математиката, науката, технологиите и инженерството и да развие въображението им. По тази причина организаторите са създали специален портал с образователни ресурси, забавни проекти, уроци, видеоклипове и състезания за ученици и учители.

Но защо точно Луната? Организаторите отговарят и на този въпрос. Според тях учените и специалистите досега са доказали, че Луната е идеална платформа за изследване на Земята, а също и Слънчевата система и Вселената. Според тях чрез изследване на Луната може да се научи много за формирането на нашата планета. Освен това, на Луната има все още недокоснати източници на полезни изкопаеми, които могат да подобрят живота на Земята и да подпомогнат разпространяването на присъствието на човечеството извън орбитата ѝ.

Още информация за проекта можете да намерите тук: www.googlelunarxprize.org

Сървърът е отворен за всички записали се и изпратили ми валиден линк към скин.
Ако имате въпроси по играта, те вероятно за отговорени тук.

Ще напиша “правилата” под формата на Често Задавани Въпроси:

• Линк към скин, липсата му и други от този сорт:
  Скин означава облик на човечето в играта.
  По начало човечето изглежда така: http://www.minecraftskins.com/skin/1185443/default-skin-steve/
  Това е “линк към скин“.

  Не е интересно обаче 20-30 играчи да изглеждат по еднакъв начин.
  Ето защо потърсете нещо което да е различно и да ви харесва, и ми пратете линк към него.
  Няма да търся скин по име, моля пратете ми линк като този по-горе.
  Линкът да е пълен път до скина, не само до сайта

• Не ме пуска изобщо в сървъра?

  С какво име се опитвате да влезете? Достъп имат само тези, които са се записали, и то точно с имената, с които са се записали.

• Пусна ме, но ми иска парола, какво да правя?

  На първото си влизане напишете “/setpass парола–специално-за-играта“,
  а при следващите ви влизания пишете “/login паролата”
  Внимание: паролите се виждат на екрана, така че не използвайте пароли, които използвате и за други услуги.

• Как да си увелича територията, след като си сложих първия сандък?

  Със дясно копче щракнете с желязна лопата на земята. Подробности в клипчето тук

• Искам приятелят ми да може да строи с мен в моята територия!

  Влезте вътре в територията си и напишете “/trust име-на-приятеля“

• Умрях, сега ми ги няма вещите, нали?

  Не, стоят в двоен сандък точно там където сте умрели и за защитени за 2 минути от кражба от другите играчи. Тичайте да си ви вземете.
  С дясно щракване на табелата на долния сандък.

• Предметите от земята изчезват на 10 минути, защо така?

  За да не се бави сървърът.
  Имате 20 секунди след съобщението “Warning Ground items will be removed in 20 seconds!” да си приберете всичко ценно, и да изчакате да премине почистването.

• Нямам скин, нали ми искахте, какво стана?

  За да можем да играем безплатно, ще се наложи да инсталирате следния mod в играта си:
  http://www.minecraftforum.net/topic/1433638-151mod-skinservers-mod/

  Подробни инструкции:

  1. Изтеглете мод-а за скинове:
     – линк за версия 1.5.0 – http://www.mediafire.com/?k4alhk6puc9kzvc
     – линк за версия 1.5.1 – http://www.mediafire.com/?1444s8ws20fchb8
  2. Отивате в директорията на minecraft-a ви като следвате инструкциите: натискате Start бутона > Run > %appdata% и там трябва да е папката “.minecraft”, влизате в нея и в папка bin, намирате minecraft.jar и го отваряте с WinRar или друг архиватор (дясно копче на мишката Open With… и избирате WinRar)
  3. Изтривате META-INF папката в minecraft.jar
  4. Отваряте SkinServers.zip и добавяте 3-те файла от тип “.class” в minecraft.jar чрез влачене
  5. Затваряте архивите minecraft.jar и SkinServers.zip
  6. Пуснете играта, влезте в свят и излезте.
  7. Отворете файла “skinServers.txt” в папката “.minecraft” и поставете в него следното:
     skinServerURL=http://sf.robopartans.com:6001/
capeServerURL=http://sf.robopartans.com:6001/
forceLowercase=true
  8. Запишете файла и щом влезете в сървъра ще имате скин
• Стига приказки, а къде да вляза да играя?
  
  IP-то на сървъра в менюто мултиплеър е “sf.robopartans.com”
  

XYZBot – компания, създаваща роботи, потърси помощ за финансирането на нов проект в Kickstarter. Става дума за Fritz – кукла-робот, или по-скоро главата ѝ, чиито различни изражения изключително наподобяват тези на хората. Fritz може да бъде контролиран с помощта на компютър, джойстик или контролер за игри. Новият робот на XYZBot може и да говори, което ще позволи на новото поколение робо-вентрилоквисти да изпълнява забавни представления.

Едно от страхотните допълнения към куклата, които ще получите, ако подпомогнете проекта, е възможността да си я сглобите сами вкъщи без да се нуждаете от предишен опит или знания по роботика. Това ще даде възможност на младите любопитковци, които харесват роботиката, да научат основите ѝ.  Fritz е създаден по такъв начин, че да бъде лесен за сглобяване. Единствените инструменти, от които се нуждаете, са малка отверка, островърхи клещи и лепило. И време, разбира се – 2 часа за базовата версия и 3 часа за тази с бонус функции. След като бъде сглобен, Fritz, или по-точно неговото изражение ще може да бъде контролирано с помощта на приложение за Windows.

Приложението позволява да се работи с куклата-робот в реално време или да се зададе серия от движения, които ще се възпроизведат при команда. Челюстта, веждите, клепачите и врата на куклата могат да се движат, така че Fritz може да възпроизведе широк набор от емоции. Приложението показва изображение на лицето на Fritz и когато придвижите мишката над него, се появяват зелени контролни точки. Например, ако кликнете на окото, ще видите появата на червени стрелки, чрез които можете да го движите в различни посоки – просто натискате върху стрелката и дърпате в посоката, която тя оказва. Друга възможност е да изберете някое от предварително създадените изражения и Fritz веднага ще го възпроизведе. Говорната функция пък ви дава възможност да въведете текст, който куклата-робот да изговори, движейки устните и челюстта си синхронизирано.

Базовата версия на Fritz ще струва $125, а по-скъпите модели ще имат бонус функции. Тези от вас, които са си поръчали друг популярен проект в Kickstarter’s – 3D принтер, могат да платят само програмата, с която да контролират Fritz, а частите за него да си принтират сами. Създателите на Fritz – Керуин Лъмпкинс и Стивън Джентър, имат страхотни планове за робота и се надяват в бъдещето той да се превърне в човекоподобен робот в цял ръст, който да изпълнява някаква функция – например робот-рецепционист, който може да разпознава лица.

Освен всичко това, екипът на XYZBot е решил всичкият софтуер на Fritz да е с отворен код с цел по-скорошно завършване на проекта. Разработчиците се надяват на 25 хиляди долара, с които да завършат проекта, а за непълната седмица, през която Fritz прекара в Kickstarter, той е събрал над 16 хиляди. Има още много време и Fritz вероятно ще спечели нужните средства, но дори и да не успее, Лъмпкинс твърди, че няма да е разочарован. „Ако Fritz не успее, той пак ще е най-готиното нещо, по което някога съм работил!“, твърди той.

  Официален сайт на XYZbot: www.xyzbot.com Проектът в KickStarter: www.kickstarter.com/fritz-a-robotic-puppet

Учени интегрираха изкуствен мозък в робот-хуманоид, давайки му по този начин възможността да разбира какво му се казва и дори да предчувства края на изречението. Опростената изкуствена мозъчна система позволява на робота да учи и съответно да разбира нови изречения, съдържащи нови граматични конструкции. Това технологично постижение стана възможно чрез разработката на опростен изкуствен мозък, който възпроизвежда определени типове от така наречените рекурантни връзки, наблюдавани в човешкия мозък.

Изкуствената мозъчна система позволява на робота да научава и да разбира нови изречения, съдържащи непознати досега граматични конструкции. Тя може да свърже две изречения заедно и дори да предскаже как дадено изречение ще завърши преди да бъде произнесено – това гласи изследването, публикувано в журнала PLoS One.

Изследователи от Insern и CNRS съвместно с университета Claude Bernard Lyon 1 са успели да разработят изкуствена невронна мрежа, конструирана на базата на фундаменталните принципи за функционирането на човешкия мозък. Във видео демонстрация един от изследователите поиска от робота iCub да посочи китара (изобразена във формата на син обект), а след това да премести цигулка вляво (изобразена във формата на червен обект).

Преди да изпълни задачите, роботът повтори изречението и обясни, че напълно е разбрал какво се иска от него.  За изследователите приносът, който всичко това оказва за изследването на определени заболявания е от изключителна важност. Тази система може да бъде използвана за да се разбере по-добре начинът, по който мозъкът анализира и обработва езика.

Ето и видео от експеримента:

„Ние знаем, че когато неочаквана дума се появи в изречение, мозъкът реагира по определен начин. Тези реакции можехме досега да запишем чрез сензор, поставен на скалпа,“ обяснява изследователя Д-р Питър Форд Домини. Моделът, разработен от Д-р Хавиер Хинаут и Д-р Питър Форд Домини, прави възможно идентифицирането на източника на тези реакции в мозъка. Ако този модел, разработен на базата на функционирането на мозъчната кора, е точен, той може да допринесе за справянето с някои лингвистични затруднения при Паркинсон.

Това изследване има и друго важно приложение – принос за развитието на способността на роботите да учат езици. Една от дългосрочните цели на проекта е развитие на взаимоотношенията между хората и роботите. За тази цел роботите трябва да бъдат „оборудвани“ с някои от основните когнитивни възможности, които хората владеят. Това включва възможността да възприемат и разбират човешките действия от гледна точка на крайната цел и, по-общо, да представят общи съзнателни планове, при които действията на робота и човека, направлявани от крайната цел, да бъдат взаимосвързани в обща репрезентация на това кака се постига обща цел чрез съвместни действия.

„Нашият подход към развитието на познавателната способност на роботите ни обвързва сериозно с когнитивната неврология и развитието на децата, които са основен източник на знания за това как познавателната способност се използва и как може да бъде използвана,“ добавя Д-р Питър Форд Домини. От една страна проектът обещава много ползи за науката, медицината и психологията, но от друга и кара да се замислим дали това е пътят, по който трябва да тикнем роботите. Защото едно от малкото ни оставащи предимства пред тях е възможността да разсъждаваме и да се развиваме. Нека се надяваме, че няма, подобно на някои научно-фантастичен роман, да им дадем най-ценното оръжие, което могат да използват срещу нас – разум.

Ето още едно видео, обобщаващо написаното до моменнта.

Роботите по принцип не са особено атлетични. Но това не се отнася за прототипната версия на един нов робот, чието създаване се спонсорира от Пентагона. Той умее да се катери по дървени блокове, да скача, същевременно поддържайки баланс и да изкачва стълбите – точно нещата, които от DARPA искат роботите им да умеят, за да могат да оказват помощ при бедствия.

Става въпрос за робота Pet-Proto, „братовчед“ на робота-хуманоид PETMAN, създаден oт Boston Dynamics, които са създатели и на безглавия робот-муле BigDog. От DARPA са публикували видео, което показва атлетическите способности, като част от следващата фаза на последното голямо предизвикателство, с което са се заели – усилието да разширят възможностите на роботите, за да могат те да помагат при аварии в ядрени централи, да спасяват хора, заклещени под срутени сгради и да помагат при други бедствени и аварийни ситуации.

Вижте какво представлява Pet-Proto:

Уменията, които Pet-Proto демонстрира във видеото са до известна степен показателни за изискванията на DARPA към участниците в Състезанието по Роботика, обявено през пролетта. Участниците ще трябва да излязат от границите на изкуството, защото от DARPA ще изискват проекто-роботите да карат коли, да се движат по неравни повърхности и сипеи, да изкачват нестабилни индустриални стълби и да се движат по тесни пешеходни пътечки, да използват силови инструменти за да проникнат от другия край на бетонни панели, да намират и затварят клапите до протекли тръби и да заменят части от индустриални машини като охлаждащи помпи. Причината, поради която от DARPA наричат всички тези дейности изпитания е, че в края на 27-месечната серия от тестове, отборът-победител ще получи награда от 2 милиона щатски долара.

Pet-Proto обаче няма да се състезава. Boston Dynamics работят по все още незавършен „роднина“ на Pet-Proto, наречен Атлас, когото отборите ще използват за тестова площадка за своя модерен софтуер за спасителен робот. Така че, публикуваното от DARPA видео има за цел да покаже какво се очаква от Атлас да постигне, или да надмине. Отборите, които ще се състезават са от RE2, Канзаския университет, Carnegie Mellon, Технологичния институт в Масачузетс, TRAC Labs, университета във Вашингтон, Института за човешка и машинна познавателна способност във Флорида, университета Ben-Gurion, Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и Torc Robotics.

Това не са всички участници в състезанието. Друга група отбори няма да използват Pet-Proto или Атлас въобще – те ще създадат свои собствени роботи и софтуер за тях. Някои са нови дизайни, моделирани отново от съществуващи вече проекти, като роботът-пазител, който Raytheon са адаптирали от своя проект екзоскелетон. Други пък са модификации на съществуващи дизайни, като „сръчния хуманоид“ Robonaut, с който ще участва Космическия център Джонсън към НАСА. Версия на този робот работи във Международната Космическа станция.

Ето как изглежда Robonaut на NASA.

Създаването на робот, който безпроблемно да се справя с препятствия и да работи със силови инструменти е изключително сложна задача за роботиката, свързана с развитието на мобилността и самостоятелността на роботите. Денис Хонг, инженерът на Вирджиния Тех, който ще се състезава с модификация на свой хуманоид, обобщава нещата така: “Някои инженерни задачи са трудни, а други са трудни като на DARPA”, имайки предвид, че на теория те са постижими, но на практика са убийствени. Именно затова неговият робот ще трябва да покаже доста атлетически качества, ако иска да победи.

Нали сме техничари, въртят ни се в ръцете и залежават по рафтовете разни машинки около нас. Имаме сега във Варна един използван лаптоп, и не искаме да го изхвърляме, защото има още живот в него. Затова ще се радваме да го подарим на някой, на който да служи вярно още години.

Първо мислех да го пусна за подаряване в интернет, после се сетих, че може да го пусна за подаряване сред варненските ученици. След още малко обаче се сетих, че така ще го получи този, който първи си провери пощата. И този вариант отпадна щом се сетих как да подарим лаптопа на този, на когото би свършил най-много работа: с честно състезание.

На кого би свършил работа:
Представям си ученик, който би дал мило и драго да има каквото и да техническо нещо под ръка, понеже родителите му нямат възможност. Някой, който обича предизвикателства и ще има търпението да се научи да работи правилно с този специален компютър. По-долу ще поясня какво може и какво не с този компютър.
Нямам намерение да обиждам никого подарявайки развален подарък, точно обратното – искам да зарадвам едно дете за първи юни и ще се радвам да ми помогнете този “конкурс” да достигне до възможно повече деца в по-затруднено положение.

Този път в духа на текущия месец задачата няма да е техническа, а писмена.

Напишете съчинение (страшната дума е есе) на тема
“Какво бих направил ако имах свой лаптоп/компютър” или нещо в този дух.

Изпратете ни го до 24ти Май по електронната поща на school@robopartans.com.
Знам, че това е стопер за малката възраст, на която ще са състезателите и затова моля, след като го напишете на хартия, дайте го на някой приятел да го набере за 10 минути на компютър и да ни го прати по пощата.
Или пък просто ни пратете снимка на писмото. Винаги има варианти.

Правила:
Местоположение – Може да участват всички деца в България, а и извън нея, стига адресът за доставка да е у нас.
Възраст – Учениците да са до 12-ти клас включително. Как ще сравняваме трети с девети клас? Ами, впечатлете ни!

Между 25ти и 31ви май ще се проведе оценяването и класирането на съчиненията, като ще се постараем доставката на подаръка да съвпадне с 1-ви Юни.

А ето я най-сетне и поочуканата награда.

Лаптоп Fudjutsu-Siemens Amilo Pi 3525
—————————————
Технически параметри:
CPU: Pentium T3200 (2GHz)
GPU: Intel GMA 4500MHD
RAM: 3Gb
HDD: 200Gb
DVD DL Drive
WLAN: 802.11b/g
USB: 2x USB 2.0; 1x eSATA; 1x DVI-I
Display: 15.4″ (1280 x 800)
Cam: VGA webcam
OS: Linux Mint
——————————————

Недостатъци:

• Лоши сектори по харддиска пречат да работи под Windows
• Звук чрез външна звукова карта, заемаща един USB port (включена в подаръка)
• Батерията практически не държи, което прави компютъра не-мобилен
• Личните файлове ще е най-добре да се държат в “облака” чрез Ubuntu One за да се избегне фатална загуба на данни

Предимства:

• Linux работи надеждно и преодолява лошите сектори
• Офис пакет
• Защитен от вируси
• Виртуален Windows ако се налага да се използват Windows приложения
• Видео-картата позволява да се играят игри
• Бърз компютър от среден клас, подходящ за първи компютър за ученик

Употреба:
Може да си пишете домашните в LibreOffice-a, да браузвате в нета, да гледате филми, да играете Майнкрафт в сървъра ни, да слушате музика, а и скайпът работи.
Интерфейсът е на български език.

А какво е Linux Mint?
Друг вид операционна система. Така както има Windows и Mac, така има и Linux. И по подразбиране приложения изтеглени за Windows няма да тръгнат директно на Linux. Най-вече вирусите! С игрите също ще е трудно.
Но повечето неща ги има пренаписани за Linux, така че компютъра ще е напълно функционален от самото начало, а след време ако решите да правите промени ще се наложи да почете малко. Което всъщност ще ви направи по-добри техничари

Ако някой ми беше обещал, че занимавайки се с училище по роботика ще имам възможност да пътувам насам-натам поне веднъж годишно нямаше да повярвам.
Сега след неочакваното пътуване до Полша, на което ме поканиха 15 часа преди полета от София, получих далеч по-планираното предложение да отида на конференция в Азербайджан и да представя Робопартанс там след месец.
Съгласих се, разбира се и след три седмична подготовка стегнах багажа и поех от Варна през София към Баку с прекачване в Истанбул.

На летище София се намерихме с Тодор и момчетата от Кабината, които също щяха да представят решенията си там.
Азербайджан е три часа по-напред от нас и полета ни пристигна в 5 часа сутринта местно време. От събитието ни бяха изпратили посрещачи и транспорт, като в Истанбул се намерихме с още двама приятели на Тодор и участници във форума – молдованецът Виталий и румънецът Раду.

Тодор ни беше казал, че се строи повсеместно в Баку, но не ни беше казал, че е толкова красиво и интересно за гледане. В бусчето, с което пътувахме се местих от единия прозорец на другия и се скъсах да правя снимки, които макар в движение и с ниска светлина пак вършат работа да покажат как дори блоковете им са с интересна форма и орнаменти, които те карат да се вгледаш с интерес.
Моментално го сравних със влизането ми с автобуса в Барселона – там също имаше много за гледане и се местих от ляв на десен прозорец и обратно. А Барселона е най-красивият град в който бях до тогава.

Хотелът в който ни настаниха се казва JW Marriot Absheron и е минимум 5 звезди. На рецепцията ни помолиха да си дадем кредитните карти и за всеки случай ни блокираха 200 маната, ако нещо решим да консумираме. Местните пари се наричат манати и се обменят почти 1 към едно с еврото. А за протокола тези 200 маната не могат да покрият и една нощувка в хотела. Дадоха ми магнитната карта-ключ за стаята и се качих да си почина малко. По предварителна програма моята работилница с роботите е на втория ден, но се разбрахме да поспя 3ч и да сляза за откриването.
Стаята ми беше на 18тия етаж, а асансьорите са толкова бързи, че претоварването се усеща в стомаха ако човек е по-чувствителен. Стаята беше невероятна, със спалня в средата, бюро за офис-кътче, вана зад плъзгащи се дървени стени, отделни баня и тоалетна зад матирани стъклени стени и прозорци с височината на самата стая. Телевизора работеше със слайдове от хотелската верига, и надписа на екрана призоваваше „Mr. Pavlov Aleksandar“ да си избере език за интерфейса и да си пусне някой от каналите на три езика. Избрах си език, разгледах каналите и повече не съм пускал телевизора.

Поспах 3ч, станах преди алармата си, изкъпах се и слязох за откриването. Тодор ме посрещна с новината, че програмата е променена и моята работилница е в същия ден от 14ч. Останах за откриването и бях приятно впечатлен от начина, по който се осъществяваше превода:
В кабинка в дъното на балната зала стои преводач който на живо превежда от азербайджански на английски или обратното. По столовете са поставени апаратчета приличащи на walkman-и със инфрачервен приемник. По дължината на залата са поставени инфрачервени излъчвателни лампи, които предават сигнала на приемниците на три канала: Азери, Английски и Руски. Преводачът превключва канала по който ще се чува неговия глас в зависимост от това на какъв език превежда, а човек си настройва приемника на езика, който разбира. И няма нужда от паузи за изчакване на превод. Най-големият плюс беше, че звукът от микрофона, когато се говори на английски ти влиза направо в ушите, и околните шумове не те смущават. Това го изполвах на втория ден, когато седях близо до студенти, които не бяха особено внимателни.
Не помня много от откриването, освен че 5 минути се чудихме с Тодор дали са ни прекъснати кабелите на слушалките, докато разбера, че приемниците ни нямали пряка видимост към лампите и получаваме сигнал с много смущения.
После се качих да се подготвям за презентацията и работилницата си.

Слязох за обяд, намерих техническата поддръжка, дадох им слайдовете си, те ми дадоха дистанционно с което да ги сменям, после подредих частите за 4те робота на 4те маси, приготвих си компютъра и зачаках да се събере публика.
Около 14:10 Тодор се приближи и ми каза, че е време да започвам. Бях загубил представа за времето и след като ме обяви им разказах за Робопартанс и обученията на малки и по-големи по роботика, както и по други информационни технологии, които можем да им предложим.
На два пъти ги призовах да си направят Робопартанс при тях и накрая им казах, че е време за веселата част – стоенето на роботите.
И тук нещата излязоха на пълна импровизация – първоначалната представа беше че ще бъде двучасова работилница. Ето защо носех части и книжки за построяването на универсалния голф робот Рото. Оказа се обаче, че и тук има промяна в плана – имах само един час, час от който трябваше да отделя на презентацията. Ето защо изобщо не им дадох книжкита, универсалния се строи около 40 минути, особено от хора без опит. По микрофона им обявих, че на масата пред мен е най-лесния робот, който е разглобен на едри части и относително лесно може да се сглоби. На другите три маси имат предизвикателство – пълна свобода да направят какъвто робот искат, стига да се движи и да реши общата мисия – робота да засича ръба на масата и да не пада.
Оказа се, че никой няма опит с LEGO Technic и след няколко минути започнах да давам базови съвети как да закрепят двигателите за брика. Всички искаха 4 колела, но им казах, че трябва да се оправят само с три колела – две задвижващи и едно опорно. На трите маси показвах едно и също, на трите маси се получиха напълно различни роботи.
Как се получаваше комуникацията – на всички световни езици! На едната маса ме разбираха на английски, на втората ме помолиха за руски там карах на руски до колкото мога. Където не можех карах на български и пак се разбирахме в крайна сметка. На третата не помня как беше, но знам, че на четвъртата като се опитах да карам на счупен руски едната девойка ми заяви да им говора на английски. Ухилих се и се съгласих. После първата ми работа като застана до някоя маса беше да се замисля на кой език трябва да им приказвам.
Куриозен момент имаше на първата маса, на която трябваше от готови модули да сглобят универсалния робот. Помолиха ме те за помощ и се усетих, че няма как да го сглобят без да са виждали на какво трябва да прилича. Ето защо хванах частите, откачих свободното колело, което бяха закрепили за самия брик и започнах да съединявам шасито с единия двигател. После се опитах да наместя брика отгоре ама нещо не ми пасваше. Спрях за момент и се замислих какво става и един от младежите на масата каза нещо като: „Ребята, он сам незнает как, а от нас ужидает …“
Всички се засмяха включително и аз, и им казах че знам как да го направя, само да изчакат още секунда. От което всички бяха изумени, че разбирам руски и започнаха да се подхилват, а този който си беше направил майтап с мене направо се изчерви. Ухилих му се и му казах да не се притеснява, а после завъртах частите на обратно и всичко си отиде по местата. Закрепих единия двигател, показах им къде отиват брикът и свободното колело и ги оставих да направях огледален образ на това което бях започнал.
Между всичкото строене питах за лаптопи и в крайна сметка имаше 2 лаптопа за 4те робота, добре че бях приготвил и моя та покрихме повечето маси. Отначало бях замислил да си дръпнат софтуера за програмиране от официалната безплатна страница на LEGO, или пък от споделена папка на моя компютър, но в крайна сметка една флашка свърши много по-добра работа и към края имахме роботи, които се движат насам-натам.
Единия не падаше от масата, защото беше настроен да се движи толкова разстояние колкото е дълга тя. На другата маса имаха робот който с моя помощ тръгваше щом му помахаш пред сензора за разстояние. На трета маса експериментираха с микрофона, а на четвъртата точно си завършиха робота и времето свърши.
Всъщност не свърши времето. По-скоро при мен дойде един от организаторите и ми каза, че трябва да приключваме. Погледнах си телефона и се оказа, че сме 20 минути отвъд 15 часа. Обявих по микрофона, че трябва да приключваме и продължих да обикалям по масите с последни съвети. След минутка обаче същия човек дойда пак при мене и много настоятелно ми каза, че много трябва да приключваме. Сега вече и аз разбрах, разбраха и масите по отделно, събрахме неизползваните части, запазих роботите цели и събрах всичко на първата маса. Настроението на цялата работилница беше страшно високо, аз се чувствах супер на място, по масите имаше от 5 до 10 човека на по 16-20г и на тях също им беше супер забавно.

По време на самата работилница или точно след нея при мен се доближи една голяма клечка, с която знаех че ще имам среща във връзка с роботиката и ме похвали как на хората, а и на мен, им блестят очите и тъй като не е имало достатъчно време ще вземат и ще променят програмата за следващия ден и ще вмъкнат още една наша работилница! Зарадвах се и го обявихме по микрофона. После ме попита при какви условия могат да си направят училище по роботика при тях и му казах много сбито какви са ни условията. Съгласи се и си стиснахме ръцете.

По едно време дойдоха няколко момичета от едната маса и ме помолиха за снимка, та ето ме стегнат и в настроение точно след работилницата.

В края на деня се проведе състезанието MobileMonday Peer Awards, в което 12-членно международно жури оценява проекти за мобилни приложения на младежи от Азербайджан.
Решенията варираха от приложение за добавена реалност (augmented reallity) newo, през приложение за снимки наречено Aztagram, чисто нова социална мрежа събираща всички познати услуги под един покрив на име Noah, и приложение за информация за филмите във всички кина в страната наречено KinoTap. Най-висока оценка получи KinoTap, а подгласник остана Aztagram.

Продължи към втора част >>

<< Продължава от първа част

След кратка почивка се събрахме всички гости и ни заведоха на заведение, по-точно на кръчма със жива музика, даже по едно време излезе да танцува една слабичка кьочекчийка, на която ако не и обръщаш внимание те блъска с ханш в рамото да се размърдаш. Нямах нужда от много увещаване и станах да хвърлям гьобеци заедно с нея. После като си заминавахме един индиец ме пита защо не съм ставал да танцувам. Напомних му, че танцувах с нея, и той дори заяви че съм играл най-добре от всички.

Тъкмо да се приберем в хотела и двете момчета от Кабината предложиха да се разходим и морската градина. Съгласих се и слязохме за кратко. Две неща ще се запомнят най-много от тази разходка, като първото е огнените кули.
Има едни три небостъргача, които се строят в момента, или поне се довършват отвътре. И явно имат цветни светлини по тях, тъй като през нощта не само светят, но и светлините се движат. Първото, което забелязахме бяха пламъците прожектирани по фасадата, които се виждаха на около 5 километра разстояние. По-късно имаше анимация на човечета веещи трибагреника на страната, като футболни фенове.
Което ми напомня, че страната беше платила нещо като 20 милиона долара на Атлеко Мадрид за приятелска среща с националния им отбор, и по едно съвпадение испанците са били настанени в нашия хотел. Имаше едно пано с испанския флаг до рецепцията, та затова знам.

Другото запомнящо се от морската градина бяха 7 и 8-измерните кина. Ходим си и в един момент гледам на една будка пише „7D“. Прихнах да се смея – бях виждал 5D във Варна, и си бях правил майтап че ще направят някъде 6 и 7 измерения и в следващия момент – ето го на живо пред мен. Живко от Кабината каза да влизаме и че ще ни черпи едно 7-измерно. Първите 5 измерения ги знаем и от преди – 3D очила и екран, подвижни столчета и вода или пушек, които те пръскат в тон с ставащото на екрана. А сюжета на екрана е влакче на ужасите минаващо през замък с чудовища и скелети. Шестото измерение ме изненада, когато прегазвайки един скелет нещо под стола ми се размърда и взе да ме закача по глезените. Явно пръчка на двигател.
А седмото измерение ми дойде на дупето, когато прегазвайки друг скелет някакви механизми в седалката се задвижиха и три пръчки започнаха да ме ръчкат по седалището отдолу. Това удоволствие за 5 маната на човек.

После пихме три бири за 9 маната с пуканки за един и се прибрахме в хотела.

На следващия ден се оказа, че за да има работилница за Робопартанс няма да има работилница на GameFounders. Така или иначе отново имаше хора, отново нямаше много лаптопи и моя се разхождаше между две маси, а хората не бяха чак толкова въвлечени в работата, когато роботите са готови и трябва да се програмират, а на един лаптоп трудно се събират повече от трима души.
Естествено пак имаше куриози. На втората маса взеха че разглобиха готов робот. После пак си го сглобиха и ги научих да си го програмират направо от брика.
На друга маса пък трудно се разбирахме и се налагаше някой да превежда от английски на азербеджански, който е 80 на 100 турски. И по едно време казвам, какво трябва да се направи със изчакване за сензор, един човек започва да разказва на „турски“, че ще плесне и робота ще „гелди“, като „гел“ означава „идвам“ и започват да ми превеждат, на което ги прекъсвам и казвам, че човека е прав и пак им събрах погледите, че разбирам и азери.

В крайна сметка останаха по 3-4ма души на маса, като едни реализираха оставане на масата с помоща на светлинен сензор, други направиха тръгване при пляскане и завиване при достигане на преграда в цикъл, трети направиха нещо друго със сензорите, но отново всички бяхме доволни.

Залата нещо съвсем се опразни и тъкмо се чудех дали не се е получило по-скучно, когато дойде Виталий и ме попита няма ли да ям. Оказа се, че сме влезли в обяда и затова ги няма хората. Събрах роботите и отидох да ям.

Следващия много интересен момент е панорамният фитнес на 22-рия етаж на хотела.
Оказа се, че за гостите на хотела има басейни, сауни и фитнес на най-горните етажи и уредите във фитнеса са наредени така, че докато си бягаш на пътеката да речем гледаш града под себе си.
Сега се сещам, че нощни снимки от 22рия етаж щяха да станат покъртителни, но вече съм си във Варна.

След това имахме разходка с екскурзовод из града, като научих, че умението ми да нося слънчево време в градовете, които посещавам, отново е сработило – през предишната седмица редовно е валяло дъжд.

Вечерта ни заведоха в друго заведение със жива музика. Много бях впечатлен, че вместо сок ни сервират компот в кани или бутилки. Което много ми допадна. Също така се оказа, че хората там не пият толкова кафе, а повече предпочитат чай. Който си е силен де.

Към края на вечерта се видяхме с голямата клечка и с един негов помощник и започнахме да се уговаряме как ще поддържаме връзка и кога да обсъдим детайли за сътрудничеството ни. Обясних им, че самолетът ми е чак на следващия ден, а не същата нощ както на останалите и че можем утре да се срещнем и да говорим на спокойствие. Само ги помолих да ми помогнат с транспорта до другия хотел.
И тук трябва да обясня как две седмици по-рано координаторката ми запази билет за самолет който е ден по-късно и ме запита можем ли да си поемем допълнителната нощувка в пет-звездния хотел. Реших, че същите пари ще свършат по-добра работа ако си купим нов робот или лаптоп в Робопартанс и ѝ писах, че допълнителната нощувка ще бъде в друг един Swan Hotel.
И сега се връщаме пак при голямата клечка и му казвам, че ще искам само да ме закарат до другия хотел. И се зачуди какъв друг хотел, и каза направо да съм оставал в Absheron, той щял да плати нощувката. Занемях, замечтах се дали да се поглезя още малко във басейна и джакузито, но после се сетих и му казах, че другия хотел вече е резервиран и платен и няма да се наложи. На което той се учуди как съм си намерил хотел от България и му отвърнах, че си има Гугъл Мапс и ТравелАдвайзър за целта. Уговорихме си среща и се разделихме, а после се сетих че съм пропуснал да му благодаря за жеста.

Към последната част >>

<< Продължава от втора част

Срещата на другия ден мина добре, макар и с представител на човека на име Шахин, само дето като реших да си взема багажа, ключът за стаята вече не функционираше. Обадих се на рецепцията и се разбрахме, че макар отписването от хотела да е до 14ч, моята карта е била програмирана да работи до 12ч. Помолиха ме за документ и им се ухилих, че всичко ми е в стаята. Програмираха ми втори ключ и дойдоха с мен до стаята за да се уверят в самоличността ми, като смешното беше, че и втория ключ не отвори вратата, та се наложи да си използват master-key-a. Идентифицирах се, взех си багажа и на рецепцията специално да ми разблокират 200-тата маната от кредитната карта.

Потеглихме с Шахин с такси към Swan Hotel и по средата на пътя се сбогувахме, като ми каза че сметката за таксито е оправена и то ще ме стовари в хотелчето. Знаех, че ще е малко хотелче, но не очаквах толкова време да пътуваме и да се въртим до него. Според Гугъл мапс беше на две пресечки от стария град, а ние пътувахме из такива кварталчета, че се зачудих ще мога ли да изляза спокойно от хотела. Впечатление ми направи типичната маневра за избягване на дупка, която направи шофьора. Значи и там си имали дупки тук-там.
В един момент стигаме до хотела, оглеждам го и никъде не виждам фирма или нещо. И докато си мисля че поне снимката на фасадата прилича на тази от сайта им и отивам към багажника на колата, шофьора взе, че потегли с куфара ми в багажника си. Викам си може да се премества да не пречи на движението, ама в следващия момент виждам как много сериозно започва да си заминава. Тичал съм около 200 метра на една дължина след него, даже и „Дур!“ извиках, но добре че му се наложи да изчака да се включи в движението на главна улица, та почти му се хвърлих на капака отпред, за да ме види. И ме гледа човека през стъклото и ми се чуди какво искам, та вдигнах с ръка въображаемо куфарче и той се плесна по челото. После ми се извинява няколко пъти на руски.

Хотелчето беше по-малко от колкото си представях, но поне беше тихо и чисто. Даже ми поръчаха вечеря в пет след обяд от някой ресторант. Сравнено с пет-звездния беше направо отвесно падане, но бях решил да видя града като свободен електрон и от друга гледна точка.
Сервираха ми вечерята и ме попитаха искам ли сок. Съвсем чистосърдечно попитах има ли компот, на което жената се изхили. Усетих, че явно не пият чак толкова редовно компот колкото ми се струваше на гала-вечерите от форума. Наля ми натурален сок и ме попита дали съм гледал „Операция Ы (ръй)“. Казах че беше много отдавна и тя каза че там имало такава реплика: „А кампоть?“. Засмях се и като се прибрах във Варна специално си го пуснах.

Хотелчето се оказа наистина на 10 минути от центъра и стария град, но специално гледах да не замръквам по улиците в кварталчето. Нещо, което може да се отбележи е, че почти на всеки две пресечки в града има пеш полицай на пост. Просто си стоят и си говорят с някой. Което противно на намерението им не ми дава усещане за сигурност, а за напрежение във въздуха.
Което не ми попречи да се разходя два часа из морската градина и да направя 100-тина снимки. Тях няма да ги сложа тук, а ще дам линк към албум в бившата Пикаса.

На следващата сутрин закусих и напуснах хотела в 11ч, като трябваше да ги убеждавам, че не ми трябва такси до летището, а имам уреден транспорт от пет-звездния в 12:30. Историята е че докато бях в стаята си в Absheron получих мейл от организаторите на форума, че ще дойде шофьор да ме закара до летището и че трябва да съм на рецепцията в 12:30.
И на база този мейл реших, че ще тръгна час и нещо по-рано от Swan Hotel, и ще прекося 3 километра през града по маршрут по който да видя още нови неща и да направя снимки. И плана се получи чудесно – видях и красиви паркове, и прашни улици, доста статуи и монументи, площад на фонтаните и пешеходни зони. В крайна сметка в 12:25 бях в петзвездния хотел и попитах за шофьора си. Човекът с когото говорих не беше в час с форума от предишните дни, а аз се замислих дали в мейла беше посочено името на хотела или не. Отворих си лаптопа хем за да проверя, хем за да им дам телефон на който да се чуят с момичето, което ми обеща транспорт.
Обикновено съм доста подробен, но в този случай съм пропуснал да забележа, че не пишеше в кой хотел точно ще се търсим. И след три телефонни разговора се оказа, че колата наистина ме е чакала пред Swan Hotel, но вече пътува за насам и ще се намерим. Изчаках и шофьорът дойде по-скоро от колкото очаквах.

Поприказвахме си с него на руски по пътя и се оказа че още в 11:40 ме е потърсил в хотела, но са му казали, че съм заминал и сам е тръгнал към Absheron, още преди да му се обадим.

Защо Баку да е най-доброто от източния и западния свят? Такова усещане ми остана. Хората са мюсюлмани, но от течението Шиити, което означава че са толерантни и ненатрапчиви в вярванията си. За пример – вторият ми хотел дори беше до джамия, но за 3-4 дни не съм чул някой имам да пее или нещо подобно. Момичета им са нещо средно между рускини и туркини и се разхождат със „европейски“ и красиви дрехи и като цяло са доста симпатични.
Хората имат пари от нефт и са се хванали да си преправят столицата в последните 5 години и след 5 години ще бъде прекрасна. В момента прекрасен е центъра, но дори и там има недовършени или правещи се неща. За кварталите да не говоря – там е типично да се види модерна сграда строяща се до развалина.
Но хората се развиват и промотират страната си. Дори преди няколко години в Баку беше финала за конкурса Евровизия, като за целта за по-малко от година са построили Кристалната си Зала.
През 2015 отново ще чуем за Баку, шофьорът ми показа къде се строи олимпийски град за целите на европейските игри, каквото и да е това.
Един ред за стандарта им на живот – заплатата на секретарка била около 500 маната, а цените в магазина са като нашите, само дето в манати.
Впечатление ми направиха и колите – по нашите улици руските коли вече почти не са в движение, докато при тях са около 20% от трафика и е много забавно да се гледа Lada на равно с Audi A6.
Любопитното ми е, до колко хората там са на нивото на града, но красотата възпитава предполагам.

Нов робот, който предсказва човешките действия с удивителна точност, е сериозна конкуренция за сервитьорите и гарсоните. Учените от Personal Robotics Lab към Университета в Корнел създадоха робот, който може, освен всичко друго, да ви сипе нова чаша кафе и да държи вратите отворени, докато минавате.

Този сякаш излязъл от Холивудска продукция робот не е ясновидец, просто е умен. За разлика от по-обикновените роботи, които могат да извършват само предварително зададени задачи, този робот наблюдава движенията на хората и предсказва до какво могат да доведат те.

Чрез разпределянето на сложни действия на по-малки компоненти, роботът (който още си няма име), може с точност да осъзнае какво действие ще последва от страна на даден човек. Така че ако ви види да посягате, наливате и вдигате, той знае, че вие вероятно пиете нещо.

Но роботът също така предсказва какво ще направите още преди да го направите. Това му позволява да изпълни по-полезна функция. В един лабораторен тест, например, роботът наблюдавал човек, носещ предмет към хладилника, и услужливо му отворил вратата.

Тази възприемчивост е резултат на търпеливо „възпитаване“. Роботът е обучен чрез използването на база от данни със 120 3D видео клипа, в които хора извършват различни домашни дейности.

Чрез превеждането на тези дейности в математически модели, роботът може да идентифицира пиене, ядене, чистене и изхвърляне на предмети. Той също асоциира определени обекти с определени действия.

Когато се сблъска с непозната ситуация, роботът използва Microsoft Kinect 3D camera за да сравни наблюдаваното в реалния свят с това, което е научил от видео клиповете.

Дори ако действията, които вижда, са малко по-различни от модела във видео файла, роботът все пак разбира какво наблюдава и може да предскаже какво следва да се случи. Това го прави по-полезен от роботите, които сляпо действат по пре-програмиран план.

Ако, например, роботът ви види да пиете чаша кафе, той може да изчака, докато дойде подходящото време да ви допълни чашата. Роботът знае, че когато посегнете към чашата, най-вероятно ще я поднесете към устните си, а след това ще я оставите обратно долу. Това предсказване му помага да избегне грешки, които ще дадат неприятен резултат – горещо кафе в скута или пазвата ви.

Но не бързайте да уволнявате още своя „Джийвс“ от плът и кръв. Колкото по-напред в бъдещето се опитва да предсказва роботът, толкова повече спада точността на предсказанията му. Резултатите от тестовете показват, че 82 процента от предсказанията за следващата секунда са верни, но когато става въпрос за 10 секунди напред, точността спада до 57 процента.

И все пак, учените вярват, че има начин роботът да подобри предсказанията си за бъдещи действия. Ще следим с интерес случая на безименния робот-предсказател, защото и с тези резултати, той е революционна стъпка в развитието на роботиката. Всъщност, ако трябва да сме точни, този робот е може би един от първите, който може да мисли и да се развива самостоятелно, без нуждата от човешка намеса.

Срокът за изпращане на съчиненията за конкурса за многострадалния лаптоп, които всъщност изпълняваха целта на мотивационно писмо, изтече.

Пристигнаха шест кандитатури, едната от които от братче и сестиче.
Публикуваме ги тук с тяхно съгласие, като фаворитите ми са двамата големи ученици Петя и Христо, които наистина ще използват машината по предназначение. Поздравявам другите участници и им желая успех в бъдеще!

По реда на пристигането при нас:

1. Никола, 7г
2. Петя, 16г
3. Даниел, 7г
4. Нели, 10г
5. Мирослав, 10г
6. Дарена, 7г (сестричка на Мирослав)
7. Христо, 17г

Есето на Никола, 7г

Ако си имам лаптоп, ще му направя подобрения: Супер бърз интърнет, готини игри и филми.
След училище ще играя на игри: Фрив, Ап ту тен и Йепи.
Ще решавам задачи.
Ще пиша букви.

Ще направя рисунка.
Ще превеждам.
Ще гледам филми.
И ще пращам снимки.

Есето на Петя, 16г

“Какво бих направил ако имах свой лаптоп/компютър”

(есе)

Спомням си, че когато бях по- малка с огромен интерес гледах компютрите, които се намираха в училището ми. Гледах ги и не доумявах, че един ден и аз ще мога да имам свой. Всеки път ги включвах с огромен страх, защото си нямах никаква идея дали няма да повредя нещо. Боях се да докосна мишката и дори да натисна бутона за Start- менюто. Нямах никаква представа, яе един ден компютрите ще превземат нашия свят.

Сега раста. Сега компютрите, телефоните, цифровите апарати и всеки тип техника са обладали ежедневието на всички млади хора. Сега и аз осъзнавам каква нужда от подобно средство ще изпитам, когато се превърна в студентка. Знам, че един лаптоп, компютър, телефон или телевизор не определят живота ми. Но също така знам, че те заемат и ще определят една огромна част от бъдещето ми.

“Какво бих направил ако имах свой лаптоп/компютър” – по тази тема всеки участник би написал купища неща. Аз, обаче, бих написала, че ако имам свой лаптоп, дори немобилен, бих го използвала за най- полезните неща. С него бих могла да чета електронни книги, бих могла да общувам с прители, които се намират много далеч от мен. Ако имам свой собствен лаптоп бих могла да черпя купища полезна информация, която се намира в интернет. На този етап от живота си, бих могла дори да се ориентирам да следвам програмиране. Но няма как само да гадая какво бих правила. Аз мечтая да се превърна в един компютърно грамотен млад човек. Мечтая да уча за висше и да бъда полезна на обществото. Но ако не разполагам с лаптоп или компютър няма как да пиша своите курсови работи, реферати, протоколи и т.н.

Ако имах свой лаптоп, бих се отдала на учението. Бих могла да докажа на своите връстници и приятели, че със знания, усилия и добри хора и аз мога да постигам своите мечти. Един компютър не определя цялото бъдеще на човек, но играе огромна роля в пътя по който върви. Дано един ден аз открия своя път и да се боря да постигна целите си, без значение дали имам помощни средства под ръка.

Освен есето, получихме и кракта автобиография:
Казвам се Петя ХХХХХХ ХХХХХХ. На 16 години съм и съм в 10 клас на СОУ „Никола Йонков Вапцаров” в гр. ХХХХХХ. Имам две сестри, които са по- големи от мен.
Обичам да запълвам свободното си време по възможно най- пълноценен начин : Ходя на танци; чета книги; уча уроци,защото мечтая да стана един отдаден на професията си лекар.
Посещавам безплатни уроци по немски език в „ Информационен център ХХХХХХ”. Това ми помага да обогатя знанията си.

Есето на Нели, 10г

Ако имах лаптоп

Ако имах лаптоп щях да играя на игри, както и да си пиша някои домашни. Аз искам да стана художник-аниматор и затова мога да се упражнявам на него. Ще мога да разучавам различни програми за рисуване.

Ако госпожата ни даде проект, ще мога да търся за него материали в интернет. Ще мога да гледам научни филми. Ще си говоря по скайп с приятели. А когато стана в пети клас ще мога да търся за водорода и кислорода и за други неща, които не знам.

Аз съм сигурна, че с лаптоп мога да направя много неща. И че ще мога да изпълня моята мечта – да създам най-хубавия филм на света, който ще впечатли много малки и големи.

Писмото на Мирослав, 10г

Какво бих направил,ако имах свой лаптоп/компютър?

След много разговори с мама и тати относно това есе,аз си зададох въпроса “Дали изобщо ми трябва лаптоп,след като вкъщи имаме общ компютър?”.Беше труден въпрос, но мисля,че намерих отговор.
Ако спечеля лаптоп,аз може да го споделя с моят най-добър приятел и той много ще се зарадва.Заедно ще гледаме интересни филми и ще играем компютърни игри.Може една седмица лаптопа да бъде при него,една- при мен.Има много варианти.
Аз може да даря лаптопа в някой дом,където децата нямат възможност да имат компютър.Те много ще се зарадват,а аз ще съм щастлив,че съм направил добро дело.
Освен за гледане на филми, играене на компютърни игри и слушане на музика,компютърът може да се използва и за други цели.Като например да се чете информация за различни неща и да пишеш на свои приятели от други страни.
Компютрите са полезни и улесняват живота на хората,но не трябва да заместват приятелите ни.Аз предпочитам да играя на шах с тати,отколкото да се надпреварвам с компютъра.Смятам че футболът с приятели е по-забавен от виртуалната игра.Хубаво е да играеш компютърни игри,но е по-интересно да четеш книги.Всяка игра с приятели е по-весела от времето,прекарано пред компютъра,нали?!
Дори да не спечеля вашият поочукан лаптоп,със сигурност ще получа похвалите на цялото семейство.А това е най-важното,нали?!

П.П.Между другото ми хрумна следното четиристишие:

Вкъщи имам i-pod,
но без никакви игри,
ако имам лаптоп
ще играя шах до зори.

П.П.2 Моята сестричка е в предучилищна група,но съвсем сама написа следното:

Нищо,че съм прекалено мъничка,но бих искала да имам лаптоп.На него ще играя с моето братче.Той ще играе по-малко,защото аз ще съм спечелила лаптопа.Мама и тати може да ми направят abv поща.Тогава братчето ми ще ми пише много писма.
На лаптопа ще гледам филмчета, ще слушам песнички и ще си говоря с Никита и Дани,които живеят в Германия.
Ще се радвам много,ако спечеля.

П.П.3 Благодаря!

Писмото на Дарена, 7г

Нищо,че съм прекалено мъничка,но бих искала да имам лаптоп.На него ще играя с моето братче.Той ще играе по-малко,защото аз ще съм спечелила лаптопа.Мама и тати може да ми направят abv поща.Тогава братчето ми ще ми пише много писма.
На лаптопа ще гледам филмчета, ще слушам песнички и ще си говоря с Никита и Дани,които живеят в Германия.
Ще се радвам много,ако спечеля.

Есето на Христо, 17г

Здравейте, досегашните ми есета обикновенно бяха свързани с някакво литературно произведение, но това е по-различно и странно.
Аз съм ентусиаст на тема компютри и софтуеър, затова и записах ТУЕС със специалност програмиране.В момента съм 11 клас и намирам коденето за много приятна работа, ососбено като имам добри преподаватели като г-н Кирил Митов и г-н Любомир Чорбаджиев.Занимавам се с компютри и техника още от малък и в момента имам един добре оборудван настолен компютър, на когато сам съм му избирал частите и съм сглобявал, но трябва да го деля с 3ма човека вкъщи, той е мойта рожба, до която за жалост нямам много достъп.
Програмирането ми харисва защото променя начина по който мислиш и виждаш проблемите, но пък е времеемко, защото ми трябва доста време за да науча и разбера някаква техника или задача.В къщи когато седна да кодя часовете минават много бързо защото темата ми е приятна и интересна ( най-често C++, Java и малко Python ).Ако имах собствен лаптоп щях да си инсталирам 2-3 компилера и да си кодя по цял ден, за жалост на настолният не мога.На него имам игри които ме изкушават но на лаптопа не бих си инсталирал игри, не съм глупав, познавам се и знам какво ще стане но не мога и да ги изтрия от настолния, защото сестра ми ще ми ще ми е много сърдита и ще ме убие.Но ако си имах лаптоп щях да бъде по-самостоятелен и независим от останалите вкъщи а и навън, щях мога да представям личните си проекти пред учителите и да ги питам за съвети, но семейството ми не е в състояние да ми отпусне заем за лаптоп, и се опасявам че ще е така и за напред.
Сигурно докато проверявате есетата ще си помислите защо този заслужава лаптопа повече от това 12-13 год момче/момиче, е защото при мен лаптоът ще има по-висока практическа стойност.Той ще бъде безценен инструмент за моето професионално израстване като програмист.Разбирам от техника и мога да удължавам живота на техниката си с много, например преди няколко месеца слушалките ми се развалиха, отварих ги, видях проводниците и се стреснах, отидох до магазина купих нови и с поялника запоих новите, виче звука не прекъсва под разни ъгли.
Преди няколко седмице се явих при госпоодина ми по програмиране г-н Кирил Митов за взимане на зелен колан, хванах се и научих унаследяването в Java за да си взема изпита и сега вече се целя към синият колан, който за момента ми се опъва.
В крайна сметка смятам че написах това есе откровенно и честно и искренно си надявам да спечеля тази награда.

Вие можете да подкрепите Робопартанс!

През последните години изградихме уникалния за света проект “Училище по роботика”, което много от вас познават. Следващата ни стъпка е да оформим знанията и процесите, така че да могат да се реализират навсякъде по света. Вече работим с партньори в Азербайджан за организацията на занятията там. Втората стъпка ще е да разширим набора от знания, роботи и предмети, които се разглеждат от нас. 

Всичко това постоянно търсим начин да го направим и в момента имаме открита възможност. За целта ни трябват колкото се може повече Писма за Подкрепа, които да докажат на трети лица, че ние имаме Вашата подкрепа и, че виждате в нас един екип работещ върху иновации. 

Примерни писма подготвени от нас можете да намерите на LetterOfSupport

Ако прецените можете да добавите още неща към съдържанието. Ще сме благодарни.

Важното е да ни изпратите писмото по пощата, с подпис, изходящ номер и печат, на адрес София 1618, бул. Цар Борис III 245, за Робопартанс ООД. Писмото ще тежи повече ако го напишете и подпишете от името на организация, която представлявате. Ще тежи повече ако напишете академични титли, с които разполагате. Но за нас ще е също толкова важно ако го напишете и изпратите просто от ваше име. Крайният срок ни е 31 май.

Ние от своя страна ще се отблагодарим подобаващо на всички в зависимост от броя на писмата, които получим и вече имаме няколко идеи как

Очакваме да ни пишете,

Кирил и Александър

Повече информация за сертификацията можете да намерите на http://robopartans.com/en/certification/

Повече информация за академиите можете да намерите на http://robopartans.com/en/academies

Могат ли 12-годишните да програмират?

Толкова съм ентусиазиран след края на занятието, че реших да напиша обичайният си репорт как са минали занятията през седмицата като публична статия за блога.

Учениците в групите ми имаха поне 90 астрономически часа с роботи и програмиране до момента и по занятие трябваше да им направим плавен преход към програмиране с текстов компютърен език, по точно скриптовия Python.
Красотата на занятията в Робопартанс е в това, че старши преподавателите могат да импровизират с материала в занятията и да го променят според усещането си за него и за групата на която ще се преподава. Както се знае, учениците са по-важни от материала. Ето защо реших още на петото занятие да се потопим в програмирането и до 7мо занятие да направим нещо много яко.

За домашно им дадох да си помислят каква простичка игра искат да програмираме в компютрите. В началото на занятието обсъждахме шах, бикове и крави, морски шах, и други неща, изяснихме се кое е прекалено сложно и кое простичко за да започнем. Едната ми група си избра камък-ножица-хартия, следващата си избраха не-се-сърди-човече. Още обсъждахме игри и взможности когато им казах, че ще им помогна да направят играта си за игра срещу компютъра, а после може и да направим и игра по мрежата между компютрите им, мултиплеър както се изказа един ученик. И във двете групи се получи следния безценен момент – обсъждаме си какво ще може да се прави в играта и в един момент някой ученик ентусизирано възкликва “Ами хайде да почваме!”.
Наистина програмирането на роботите с блокчетата беше подковало 12-годишните деца за истинското програмиране – всички знаеха какво е променлива и за какво се използва и само трябваше да им обясня новия синтаксис на писане. Малко по-късно ме разбраха от две думи че се налага и тук да превърнат числовите си променливи в текст, ако искат да ги изведат на екрана. И двете групи имаха да проверяват условия и if-овете не ги изненадаха, втората група имаше да направи цикъл и направо ме запитаха как се прави цикъла на Python.

Много весело стана в залата щом научиха компютъра да хвърля число от 1 до 3, да превежда числото в “Камък”, “Ножица” или “Хартия” и започнаха да играят с компютрите. Първо започнаха да си намислят символ и след това пускаха програмата за да видят дали ще победят символа на компютъра. После стана по весело “твоят срещу моят компютър” – пускат си едновременно програмите и гледат кой-кого побеждава. Стигна се до там, че играеха масово с по три или повече компютри.

И тук дойде следващата голяма победа – запитах ги дали не искат да могат да въведат свое число в програмата и компютърът да разбира дали е спечелил или загубил. Отново голям ентусиазъм и после последва изписването на 7 if-a.
Третата ми голяма победа беше, че ученици които по-рано се отказваха от програмирането на роботите, сега сами продължаваха да пишат код до края на занятието, докато програмата им не беше готова.
А за мен остана трудното домашно: днес те за първи път писаха на питон, следващият път трябва да им покажа мрежово програмиране така че да го разберат!

Втората група писа не-се-сърди, като там не можеха да повярват, че ще могат да играят 5 или 500 човека едновременно. Те взеха цикъл който печата квадратчетата по полето, като ако позицията на пионката им съвпада с текущото поле слагат символ за пионка, иначе празно поле.
Другото правило което програмираха беше за “точното излизане”. Не може да излезеш от полето ако хвърлиш зар по-голям от квадратчетата до края. Например имаш 3 полета до края и хвърляш 5. В този случай не трябва да се местиш.
Другото за което не им стигна времето, но се сетиха че ще трябва да направят, е да получат ново хвърляне ако им се падне 6.

И двете групи получават за домашно да добавят броячи в програмите си за да се знае или колко победи имат на “камък-ножица-хартия” или с колко хвърляния са излезли от полето.

А, да – четвърта победа – всички искаха да им изпратя програмите им по пощата, и да си сложат Python вкъщи!