Срокът за изпращане на съчиненията за конкурса за многострадалния лаптоп, които всъщност изпълняваха целта на мотивационно писмо, изтече.
Пристигнаха шест кандитатури, едната от които от братче и сестиче.
Публикуваме ги тук с тяхно съгласие, като фаворитите ми са двамата големи ученици Петя и Христо, които наистина ще използват машината по предназначение. Поздравявам другите участници и им желая успех в бъдеще!
По реда на пристигането при нас:
- Никола, 7г
- Петя, 16г
- Даниел, 7г
- Нели, 10г
- Мирослав, 10г
- Дарена, 7г (сестричка на Мирослав)
- Христо, 17г
Есето на Никола, 7г
Ако си имам лаптоп, ще му направя подобрения: Супер бърз интърнет, готини игри и филми.
След училище ще играя на игри: Фрив, Ап ту тен и Йепи.
Ще решавам задачи.
Ще пиша букви.
Ще направя рисунка.
Ще превеждам.
Ще гледам филми.
И ще пращам снимки.
Есето на Петя, 16г
“Какво бих направил ако имах свой лаптоп/компютър”
(есе)
Спомням си, че когато бях по- малка с огромен интерес гледах компютрите, които се намираха в училището ми. Гледах ги и не доумявах, че един ден и аз ще мога да имам свой. Всеки път ги включвах с огромен страх, защото си нямах никаква идея дали няма да повредя нещо. Боях се да докосна мишката и дори да натисна бутона за Start- менюто. Нямах никаква представа, яе един ден компютрите ще превземат нашия свят.
Сега раста. Сега компютрите, телефоните, цифровите апарати и всеки тип техника са обладали ежедневието на всички млади хора. Сега и аз осъзнавам каква нужда от подобно средство ще изпитам, когато се превърна в студентка. Знам, че един лаптоп, компютър, телефон или телевизор не определят живота ми. Но също така знам, че те заемат и ще определят една огромна част от бъдещето ми.
“Какво бих направил ако имах свой лаптоп/компютър” – по тази тема всеки участник би написал купища неща. Аз, обаче, бих написала, че ако имам свой лаптоп, дори немобилен, бих го използвала за най- полезните неща. С него бих могла да чета електронни книги, бих могла да общувам с прители, които се намират много далеч от мен. Ако имам свой собствен лаптоп бих могла да черпя купища полезна информация, която се намира в интернет. На този етап от живота си, бих могла дори да се ориентирам да следвам програмиране. Но няма как само да гадая какво бих правила. Аз мечтая да се превърна в един компютърно грамотен млад човек. Мечтая да уча за висше и да бъда полезна на обществото. Но ако не разполагам с лаптоп или компютър няма как да пиша своите курсови работи, реферати, протоколи и т.н.
Ако имах свой лаптоп, бих се отдала на учението. Бих могла да докажа на своите връстници и приятели, че със знания, усилия и добри хора и аз мога да постигам своите мечти. Един компютър не определя цялото бъдеще на човек, но играе огромна роля в пътя по който върви. Дано един ден аз открия своя път и да се боря да постигна целите си, без значение дали имам помощни средства под ръка.
Освен есето, получихме и кракта автобиография:
Казвам се Петя ХХХХХХ ХХХХХХ. На 16 години съм и съм в 10 клас на СОУ „Никола Йонков Вапцаров” в гр. ХХХХХХ. Имам две сестри, които са по- големи от мен.
Обичам да запълвам свободното си време по възможно най- пълноценен начин : Ходя на танци; чета книги; уча уроци,защото мечтая да стана един отдаден на професията си лекар.
Посещавам безплатни уроци по немски език в „ Информационен център ХХХХХХ”. Това ми помага да обогатя знанията си.
Есето на Нели, 10г
Ако имах лаптоп
Ако имах лаптоп щях да играя на игри, както и да си пиша някои домашни. Аз искам да стана художник-аниматор и затова мога да се упражнявам на него. Ще мога да разучавам различни програми за рисуване.
Ако госпожата ни даде проект, ще мога да търся за него материали в интернет. Ще мога да гледам научни филми. Ще си говоря по скайп с приятели. А когато стана в пети клас ще мога да търся за водорода и кислорода и за други неща, които не знам.
Аз съм сигурна, че с лаптоп мога да направя много неща. И че ще мога да изпълня моята мечта – да създам най-хубавия филм на света, който ще впечатли много малки и големи.
Писмото на Мирослав, 10г
Какво бих направил,ако имах свой лаптоп/компютър?
След много разговори с мама и тати относно това есе,аз си зададох въпроса “Дали изобщо ми трябва лаптоп,след като вкъщи имаме общ компютър?”.Беше труден въпрос, но мисля,че намерих отговор.
Ако спечеля лаптоп,аз може да го споделя с моят най-добър приятел и той много ще се зарадва.Заедно ще гледаме интересни филми и ще играем компютърни игри.Може една седмица лаптопа да бъде при него,една- при мен.Има много варианти.
Аз може да даря лаптопа в някой дом,където децата нямат възможност да имат компютър.Те много ще се зарадват,а аз ще съм щастлив,че съм направил добро дело.
Освен за гледане на филми, играене на компютърни игри и слушане на музика,компютърът може да се използва и за други цели.Като например да се чете информация за различни неща и да пишеш на свои приятели от други страни.
Компютрите са полезни и улесняват живота на хората,но не трябва да заместват приятелите ни.Аз предпочитам да играя на шах с тати,отколкото да се надпреварвам с компютъра.Смятам че футболът с приятели е по-забавен от виртуалната игра.Хубаво е да играеш компютърни игри,но е по-интересно да четеш книги.Всяка игра с приятели е по-весела от времето,прекарано пред компютъра,нали?!
Дори да не спечеля вашият поочукан лаптоп,със сигурност ще получа похвалите на цялото семейство.А това е най-важното,нали?!
П.П.Между другото ми хрумна следното четиристишие:
Вкъщи имам i-pod,
но без никакви игри,
ако имам лаптоп
ще играя шах до зори.
П.П.2 Моята сестричка е в предучилищна група,но съвсем сама написа следното:
Нищо,че съм прекалено мъничка,но бих искала да имам лаптоп.На него ще играя с моето братче.Той ще играе по-малко,защото аз ще съм спечелила лаптопа.Мама и тати може да ми направят abv поща.Тогава братчето ми ще ми пише много писма.
На лаптопа ще гледам филмчета, ще слушам песнички и ще си говоря с Никита и Дани,които живеят в Германия.
Ще се радвам много,ако спечеля.
П.П.3 Благодаря!
Писмото на Дарена, 7г
Нищо,че съм прекалено мъничка,но бих искала да имам лаптоп.На него ще играя с моето братче.Той ще играе по-малко,защото аз ще съм спечелила лаптопа.Мама и тати може да ми направят abv поща.Тогава братчето ми ще ми пише много писма.
На лаптопа ще гледам филмчета, ще слушам песнички и ще си говоря с Никита и Дани,които живеят в Германия.
Ще се радвам много,ако спечеля.
Есето на Христо, 17г
Здравейте, досегашните ми есета обикновенно бяха свързани с някакво литературно произведение, но това е по-различно и странно.
Аз съм ентусиаст на тема компютри и софтуеър, затова и записах ТУЕС със специалност програмиране.В момента съм 11 клас и намирам коденето за много приятна работа, ососбено като имам добри преподаватели като г-н Кирил Митов и г-н Любомир Чорбаджиев.Занимавам се с компютри и техника още от малък и в момента имам един добре оборудван настолен компютър, на когато сам съм му избирал частите и съм сглобявал, но трябва да го деля с 3ма човека вкъщи, той е мойта рожба, до която за жалост нямам много достъп.
Програмирането ми харисва защото променя начина по който мислиш и виждаш проблемите, но пък е времеемко, защото ми трябва доста време за да науча и разбера някаква техника или задача.В къщи когато седна да кодя часовете минават много бързо защото темата ми е приятна и интересна ( най-често C++, Java и малко Python ).Ако имах собствен лаптоп щях да си инсталирам 2-3 компилера и да си кодя по цял ден, за жалост на настолният не мога.На него имам игри които ме изкушават но на лаптопа не бих си инсталирал игри, не съм глупав, познавам се и знам какво ще стане но не мога и да ги изтрия от настолния, защото сестра ми ще ми ще ми е много сърдита и ще ме убие.Но ако си имах лаптоп щях да бъде по-самостоятелен и независим от останалите вкъщи а и навън, щях мога да представям личните си проекти пред учителите и да ги питам за съвети, но семейството ми не е в състояние да ми отпусне заем за лаптоп, и се опасявам че ще е така и за напред.
Сигурно докато проверявате есетата ще си помислите защо този заслужава лаптопа повече от това 12-13 год момче/момиче, е защото при мен лаптоът ще има по-висока практическа стойност.Той ще бъде безценен инструмент за моето професионално израстване като програмист.Разбирам от техника и мога да удължавам живота на техниката си с много, например преди няколко месеца слушалките ми се развалиха, отварих ги, видях проводниците и се стреснах, отидох до магазина купих нови и с поялника запоих новите, виче звука не прекъсва под разни ъгли.
Преди няколко седмице се явих при госпоодина ми по програмиране г-н Кирил Митов за взимане на зелен колан, хванах се и научих унаследяването в Java за да си взема изпита и сега вече се целя към синият колан, който за момента ми се опъва.
В крайна сметка смятам че написах това есе откровенно и честно и искренно си надявам да спечеля тази награда.